1970 - 1993
Фред Дърст израства в Северна Каролина, в доста скромна обстановка. Истинския му баща е изоставил семейството скоро след раждането му. Майка му едва свързва двата края и затова скоро се омъжва повторно.
Фред е много буйно дете и постояно стои заключен в своята стая. "Когато излизах от там, аз не бях лош, просто не знаех кое е добро и кое лошо", казва фронтменът за този период от живота си.
В ранните си младежки години Фред Дърст се увлича по рапа и хип-хопа, както и по брейк танците. Той едва ли не е единственото бяло момче в града, запалено по черната музика. Това се оказва от голяма полза за него няколко години по-късно. Но преди да се отдаде на музиката и да сътвори своите хитове, Фред Дърст се жени, като спазва всички правила на църквата. В крайна сметка обаче този съюз не просъществува дълго и завършва с озоваването на 20-годишния Фред в затвора в Сан Франциско, където прекарва известно време след кавга между него, жена му и нейния любовник.
След провала на своя семеен живот, бъдещият солист отива във Флорида, където участва в състезания като профисионален скейтбордист. Но идва денят, когато решава, че трябва да се заеме с нещо по-сериозно.
Tой открива ателие за татуировки в Джексънвил. Все пак докато се опитва да си върши работата на художник на татуировки, мистър Дърст се държи очите и ушите широко отворени за музикални таланти. Някаква идея определено се върти из главата му.

1994
Някаде в края на 1994 година Фред Дърст се среща със своя стар приятел, бас-китариста Сам Ривърс, който работи в Chick-fil-A в мол в Джаксънвил. Разбирайки, че имат много общо помежду си, като страста по скейдборда и музиката, двамата решават да се срещнат отново и да забият тъй като Фред е вокалист, а Сам е вече доста добър на баса. По-късно Ривърс се сеща за своя братовчед, Джон Ото, който до скоро е свирил в една джазбанда на барабани и така тримата се събират заедно за няколко музикални сесии.
Към триото впоследствие се писъединява нов член в лицето на китаристът Роб Уатърс (Rob Waters). Така била сформирана най-ранната версия на групата. Първото демо на бандата съдържало четири песни и било озаглавено "Mental Aquaducts". Тези песни били записани заедно с Роб, но малко след това той напуска. Тогава Джон Ото предлага на останалите членове да вземат за китарист Уес Борланд, с който са били заедно в едно училище. Дърст забелязал таланта на Уес още докато той свирил в местни клубове и искал да запълни овакантеното място от Роб на китарата. Преди да замине за известно време за Филаделфия, Фред инструктирал Сам и Джон, да говорят с Уес и да видят дали той би искал да стане част от групата.
Уес приел и същата вечер в която Фред се върнал в Джаксънвил, Limp Bizkit имали насрочено шоу. След като те двамата се срещнали за първи път и репетирали около половин час, малко след това излезли на сцената в първото си шоу заедно.
Ето така групата официално започва да съществува, въпреки че е позната едва на шепа почитатели.
След като проиграват и много различни идеи за име на групата (включително и варианти от рода на "Funky Moses and the red sea Pedestrians"), бандата се кръщава на "Limp Bizkit". Името идва, след като един от техните приятели, който пуши марихуана, казва че се чувства като сочна, накисната, размекната бизквита (Soggy Limp Biscuit). Едва ли много от мозъчните клетки на този човек са работели добре, за да направи подобна аналогия, но въпреки всичко името пасва на точното място. Групата е все още неизвестна, но това няма да е за дълго.
Междувременно новата група постепено си създават име на местната сцена. Те редовно свирят в джаксънвилския "Милк бар" заедно с други експерементални групи. Местните метъл бадни в началото се подиграват на тяхното звучене, но постепенно започват да ги възприемат значително по-сериозно. След време Фред Дърст ще опише атмосферата по следния начин: "Всички тези метъл групи не ни харесваха и постояно говореха против нас. Всички те бяха облечени в тесни дънки и с дълги коси. След като станахме известни обаче, те започнаха да се обличат като нас и да се стараят да изглеждат като нас."

1995
Причина да бъде забелязана новата формация става отново талантът на Фред. Групата "KoRn" има концерт в Джаксънвил през 1995. Тогава Фред се запознава с техния китарист Хед и с баскитариста Филди. Поводът да се срещнат няма нищо общто с музиката. По това време Фред все още си изкарва прехраната като майстор на татуировки. Двамата членове на "КоЯn" го намират да се възползват от услугите му. Следващтия път, когато "KoRn" са в града, Фред и другите разговарят с Хед и Филди и те си тръгват с обещанието да пуснат демозаписи на "Limp Bizkit" на своя продуцент Рос Робинсън. Демото включва парчетата "Counterfeit", "Pollution", "Stalemate" и "Stuck". След като членовете на "Korn" чули новият звук, били впечатлени от музийата която прадлагали Limp Bizkit. Те дали демо записът на своя продуцент Рос Робинсън, който също бил впечатлен. Въпрос на месеци е новия звук да залее страната и световната музикална сцена.

1996
През 1996 "Limp Bizkit" взимат участие в турнето "Warped Tour" из целите американски щати, на концертите подгряват музикални величия като "Fait No More", "The Deftones", "Primus" и "House Of Pain" от чиито редици се присъединява и последният член на Limp Bizkit - DJ Летъл, след като напуска рап групата.
Феновете са впечатлени от невероятното силните изпълнения на подгряващата група от Джексънвил. Съвсем скоро след това Дърст и компания подгряват турнето на "KoRn". Това, което кара тълпите да се превръщат във фенове на "Limp Bizkit", е не само тяхната музика, в тази банда има нещо, което може да се нарече "собствено излъчване". Постепенно започват да валят сериозни предложения от различни звукозаписни компании. За известно време Limp Bizkit били част от лейбъла "Mojo Records", но на един концерт на Гарбидж (Garbage) Дърст се срещнал с изпълнителният директор на "FlipRecords" Джордан Шър (Jordan Schur) и пуснал записите на Limp Bizkit в колата му. Джордан бил изумен и решил по-късно да откупи групата.
В крайна сметка съвсем мъдро бандата решава да подпише договор с малката независима компания, която издава предимно групи от Южна Калифорния. Години по-късно Джордан Шър си спомня: "Първия път, когато ги видях си казах: "Леле, човекът, който вземе тази банда ще удари десетката - това просто е неминуемо."
Така с подкрепата на Рос Робинсън, продуцентът на групата, и Анди Уолъс, един от най-добрите тонрежисьори, записвал със "Smashing Pumpkins" и "Nirvana" ("Never-Mind"), "Limp Bizkit" започват записи по своя дебютен албум в Малибу Индиго Ранч Студио.

1997
Албумът, озаглавен "Three Dollar Bill Y'All", се изтрелва в класациите през юли 1997. Звукозаписната компания обявява, че "Limp Bizkit" преоткриват всички музикални стилове и смесвайки ги, създават съсвем нов стандарт в агресивната музика. Никой обаче не подозира невероятния успех на дебютния им албум и това, че той трайно ще се настани в топ 200 на Билборд, с което ще достигне успеха на "Nsync", "Бритни Спиърс", "Sugar Ray", "Offsrping" през 1999-година.

1998
През 1998 година Дърст, Борланд, Ледъл, Ото и Ривърс започват свое собствено турне. Бандата го назовава "Ladies Night in Cambodia" (Нощ на дамите в Камбоджа). Името идва от един рекламен трик, който прилагат организаторите: първите 200 момичета, които се наредят на входа и свалят горнищата си, влизат безплатно. Едва ли ще отречете, че тази политика е привлякла и множество фенове от мъжки пол, които щедро са заплатили своите билети. "Знаех, че музиката ни е по-подходяща за момчета" - разказва Дърст, "...но ни се искаше да има повече момичета на концерта. Затова си помислих, че ще страхотно, ако ги пуснем безплатно."
Това прекрасно обеснява "ноща на дамите", но какво общо има турнето с Камбоджа? Оказва се, че това е идея на Фред, с която иска да образова по-младите фенове по отношение на един от любимите си филми - "Апокалипсис сега". Турнето започва на 18 Февруари в Уорчрестър, Масачузетс, с подгряващи групи - "Clutch" и "Sevendust", и завършва с концерите в Провидънс, Рой Айлънд и Ню Йорк Сити.
"Това беше страхотно турне". Казва Дърст. "Исках на сцената да има момичета. Единствения начин, който можах да измисля, беше да ги оставя да импровизират. Моментът с пресъздаването на ситуацията в Камбоджа беше резултат от това, че бях силно повлиян от идеята на филма 'Апокалипсис сега! Представяхме се картечници, камуфлажни мрежи....Много приличаше на Виетнам и Камбоджа, но в LimpBizkit вариант."
Всичко върви толко добре... И през лятото на 1998 "Limp Bizkit" се появяват на страниците на "NewYork Times" и "Los Angelis Times". Причината за това е споразумението между тяхната звукозаписна компания "FlipRecords" и радиостанцията "KU-Fo-Fm" от Портланд, Орегон, да излъчва сингъла на "Limp Bizkit" - "Counterfeit" по читиридесет пъти за петседмичен период. За това нещо "FlipRecords" заплаща на радиостанцията 5 000 щатски долара. Въпреки че идеята не е на компанията, а на радиостанцията, на главната страница на "Los Agnelis Times" излиза заглавието "LimpBizkit са хип-Хоп повлияна хеви метъл банда, чиято музика се е сторила на радиостанцията прекалено твърда за нейната аудитория". Статията продължава с обяснението, че съвременната практика на "плащане за излъчване" е достатачно законна и приемлива за разлика от някои други договорки и плащане под масата, при които се прехвърля суми от порядъка на 100 000 долара, на фона на които 5000 долара, платени от "Limp Bizkit", изглеждат направо смешни.
От управата на "FlipRecords" твърдят, че тези пари са много по-мъдро похарчени, отколкото, ако бяха платени за отпечатване на реклами или самолетни билети при всеки безплатен концерт, организиран от радиостанциите. В крайна сметка обаче се оказва, че сигълът "Counterfeit" е песен, която хората така или иначе искат да слушат и тя продължава да се върти в ефира на "KUFO-FM" дълго време, след като изтичат петте седмици. Фред Дърст коментира случая по следния начин: "Това е просто бизнес, това не е подкуп. Това не е като да отиде баща ти при треньора по бейзбол и да му плати, за да те сложи на първа база".
Фред Дърст и компания записват участие и на може би най-нажежаващия летен фестивал, "Озфест", организиран от самия Ози Озбърн. На сцената "Limp Bizkit" делят място с такива емблематични имена в този стил музика, като групите: "Tool", "Megadeath", "Pantera", "Sevendust", "Coal Chambers", "MotorHead", "SoulFly" и много други хеви рок банди. Представянето им на феста, започнал на 4 юли 1998 година, е съвсем достойно и зрителите са в пълен възторг. За самото изпълнение на "Limp Bizkit" на сцената е направен макет на гигантска тоалетна чиния. Появата им е толкова ефектна, че след нея падат всички задръжки на групата. Те започват да размахват снимки на "Hanson" и "Spice Girls" и да се майтапят с тях. С типичната си неудържимост, по средата на едно от парчетата Фред скача в публиката, но все пак успява да се върне на сцената, за да се поклони на края на песента. Феновете поглъщат жадно цялото шоу наведнъж.
Участието на "Limp Bizkit" на "Озфеста" не е единственото им появяване през лятото на 1998. Те са поканени в MTV и участват в шоуто на KoRnTV - "After School Special", като специални гости, заедно с изпълнителите Стив Вай, "Pharcyde"", "311", "The Deftones", "Orgy", "Sugar Ray" и Боби Браун.
Фред Дърст записва дует с Джонатан Дейвис в парчето "All in the Family" от новия албум на Korn.
Забавата обаче едва сега започва. Задава се едно от най- значимите събития на музикалната сцена в Америка за тази година - турнето на "KoRn". LimpBizkit официално влизат в семейството на пимп-рок групите едва когато техния път се пресича с "КоRn" и другите групи, участващи в турнето "Family Values". Този фестивал не е просто едно лятно турне, осветено от яркото слънце. В едно изказване Филди споделя: "Когато видиш рок банда, искаш да я видиш в тъмното, огряна единствено от светлините на прожекторите. Не мисля, че има вариант за добро дневно шоу на открито. Тогава просто имаш чуството, че на сцената стоят четирима тъпанари със своите китари". На феста забиват "Orgy", германската индъстриъл група "Rammstein", ветеранът-рапър Ice Cube, "Limp Bizkit" и разбирасе, хедлайнерите "KoRn". Идеята за цялото турне е да бъде различно от всичко друго и то наистина постигна невероятен успех. Дърст не крие своята радост от участието в турнето, от една страна заради подбора на групите, от друга и заради освободеността на шоуто. "Беше голям купон"- казва той. "Това беше най- вълнуващото шоу за всички, харесващи този тип музика. Освен това младите фенове, които не познават добре продукцията ще могат още повече да се обогатят. И е хубаво, че всеки можеше да прави каквото си поска".
Въпреки че турнето все пак е на "KoRn", Фред Дърст прилага своите изпитани трикове. По местната радиостанция съобщава, че входът ще бъде свободен за всяко момиче, което доиде голо от кръста на горе. "Става вапрос за това, да докараш няколко момичета на шоуто, които да си показват гърдите и задниците" - обяснява Фред. "Това кара хората, които мразят твоята група да я харесат".
Фред Дърст твърди, че въпреки че слуша много поп- музика, стилът на "Limp Bizkit" не зависи от излъчванията по радиостанциите толкова колкото е важно за успеха на поп музиката. Според него истинската връзка с феновете са живите изпълнения. Въпреки това обаче, когато турнето достига Филаделфия на 26 септември 1998, Фред демонстратира своето възмъщение, че нито една местна радиостанция не отразява концерта.
От сцената тои публично ги обвинява: "Тези радиостанции искат да спрат развитието на шибания ни свят. Майната им! Отворете продуханите си мозъци."
Като всички добри неща турнето "Family Values" също стигна до своя край в нощта на празника Хелоуин. Последния концерт е в град Феарфакс, Вирджиния. Турнето е запечатано не само в мозъците на щастливците, посетили концерта, но е направена компилация от най-добрите моменти на видеокасетата и аудиозапис. "Limp Bizkit" са включени с парчетата, "Jump Around" на "House Of Pain" и любимото на феновете "Cambodia", която Дърст и компания измислят по пътя. Без да губят и минута за почивка след едногодишното непрекъснато обикаляне на страната по турнета. "Limp Bizkit" директно се отправят към звукозаписното студио веднага след като "Family Values" завършва. Още преди да са разопаковали куфарите, без да си направили нито една нова татуировка, петте "Размекнати Бисквити" се хвърлят да обработват суровия материал, които са създали по време на турнетата. Започва подготовката на втория албум под ръководството на Тери Дейт.
Във втория албум те се чустват задължени да дадът нещо повече на верните си фенове, които са въртели албума "Three Dollar Bill Y'All$" вече до припадък. Успехът на парчето "Faith" по време на турнето привлича още фенове. С новия албум бандата иска да зарадва всички тях. Ето как Фред Дърст описва албума "Significant Other": "Там има всичко, което харесвате в "Limp Bizkit", само че на едно друго ниво. Той е малко хип-хоп, повече хеви, по алтернативен и още по- мелодичен. Просто повече от всичко". Джон Ото от своя страна казва, че не иска "Limp Bizkit" да заприличат на "Pearl Jam", чиито първи албум "Теn" си остава най-добрия им запис. Ото иска групата да се развива със всеки следващ албум.
Ангажираността им с това, което прави и тяхното желание да дават всичко от себе си, проличава по идеята на на Фред Дърст да започне да взема уроци по пеене. Говори се, че ролята на учител по пеене ще се заеме вокалиста на "Stone Temple Pilots", Уейнланд, който през 1998 се появява в пресата със повече скандали около взимане на наркотици и проблеми със закона, отколкото със музикалните си успехи. Въпреки това Фред казва: "Дори и най- добрите вокалисти и певци имат свои педагози по пеене. Така че аз искам да имам такъв, но искам и да е човек, когото наистина харесвам и който прави неща, които мога да си пусна, когато се прибера в къщи, а не някой дебел и педерастичен мухльо".
Малка почивка от записите "Размекнатите бисквити" си вземат в новогодишната нощ, когато участват в празненството на MTV. Дърст иска в изпълнението им на "Faith" да участва и Джордж Майкъл. Мистър Майкъл обаче отклонява поканата, въпреки че казва, че вариантът за неговия хит в изпълнение на "Limp Bizkit" доста му харесва. По това време възниква и идеята да направят албум само с кавър версии на известни парчета. Евентуалните парчета, които бандата иска да включи,на групи като "Jane's Addiction", "Ministry", "House of Pain", както и едно парче на Пола Абдул -"Straight Up".

1999
Паралелно със записите на новия албум Фред Дърст и Литъл участват в няколко проекта на други групи. Двамата записват участие в дебютния албум на групата "SoulFly" в парчето "Bleed".
Освен това помагат и за дебютния албум на мичиганската банда с рап и хеви звучене "Taproot".
Фред Дърст работи и заедно със с Кид Рок, както и с рапъра Еминем върху новата версия на хита на "Madness" - "Our House". Любовта на Фред Дърст към кавърите е огромна. През януари 1999 той организира издаването на кавъра ма "Sly Fox" - "Let's Go All The Way". За целта Фред събира наистина добра компания - Иън Оустбъри от "The Cult", Рай Шак от "Orgy", бившия басист на "Porno for Pyros" Мартин Леноубъл, Ашли Хамилтън от "F.I.N.E" и Скот Уейланд.
Дърст обръща поглед и към другата страна на шоу бизнеса, която не е свързана с музиката. Той планира да напише сценарий на филм и да го режисира заедно с Марк Рако. Кого предвижда за звезда в главната роля? - Естествено Скот Уейланд, който трябва да играе ролята на загадъчен стопаджия със сложна индивидуалност.
Вторият албум на "Limp Bizkit" е озаглавен "Significant Other". Той дебютира на първа позиция в Billboard 200 и получава доста позитивни ревюта. Албумът продава около 834 000 копия за първата седмица и общо 16 милиона копия по целия свят. Първият сингъл "Nookie" става невероятен хит по рок и рап радио станциите, като достига до топ 10 и в двете класации.
Следващи сингли са "Break Stuff", "Re-Arranged" и "N 2 Gether Now", които превземат за дълго време сърцата на феновете. В албума взимат участие и доста известни вокалисти . "Nobody Like You" е с вокалите на Джонатан Дейвис от Korn и Скот Уейланд, а "No Sex" с вокали на Аарон Люис от Staind.
"Limp Bizkit" продължават с участията си на музикалните фестивали. Свирят на възкресеният WoodStock пред около 200 000 души. Насилието и агресията на феновете по време и след тяхното шоу остават като знакови за участието им, въпреки уникалното представяне на групата. По време на песента "Break Stuff", много от феновете започват да чупят шперплат от стените. Случват се няколко сексуални нападения, които помрачават допълнително музикалният празник. Резултатът е множество запалени огньове, грабежи и повреди в декора.
В последствие групата е обвинена от организатори и общественост, че е подстрекала тълпата към този погром. Зародилото се негативно мнение към групата след този концерт и обвиненията към Дърст и компания, дават резултат в следващото видео към песента "Re-arranged". В него Фред показва своето мнение относно слyчилото се на Woodstock и изпраща послание към всички, че групата е била набедена несправедливо. Някъде по това време започва влошаване на отношенията на Фред с доста изпълнители и групи. Сред тях са Slipknot, китариста на Ози Озбърн, фронтменът на Creed, Eminem и Taproot. Всичко това не пречи на групата да продължи да жъне успехи. Следва турнето им "Back to Basics Tour".

2000
Малко преди излизането на новият албум - "Limp Bizkit" започват участието си в турнето на Интернет сайтът за безплатна музика "Napster" - Най-големият враг на музикалната индустрия.
Цялото турне е безплатно за феновете. Отвсякъде започват да задават въпроса защо те участват в пълно безплатни концерти, не искат ли да изкарат още пари или пак защо не организират благотворителен концерт, парите от който да се използват за някоя кауза. Фред Дърст отговаря на тези въпроси по следния начин: "Защо да не изкараме повече пари? Много банди стават известни и искат да изкарат още пари. Но ние сме твърдо стъпили на земята и сме реалисти. Когато станахме група, не бяхме нищо повече от това. Издадохме албуми, които се разпространяваха в целия свят. Но това не променя нещата. Просто ни хареса, когато от "Napster" дойдоха и ни предложиха тази идея. Искаме на тези концерти да идват хората, които нямат пари, за да си позволят да си купят компактдиск или билет за нормалните концерти. А за благотворителност - не знам такава благотворителност, за която бих дал пари. Затова предпочитам хората да влизат безплатно и да ни слушат, вместо да дават по пет или десет долара, които ще отиват незнайно за какво. Така ще имаме много повече фенове".
Едно от следващите турнета на "Limp Bizkit" в Европа, озаглавено "Poop", e поредното доказателство за оригиналното чувство за хумор на "Limp Bizkit".
Междувременно става факт и третия албум на групата - "The Chocolate Starfish and the Hot Dog Flavored Water". Дълго време те размишляват върху името на албума, като една от най-силните идеи е той да се казва "Limpdipendence Day". В крайна сметка обаче бандата се спира върху своето "шоколадово" заглавие.
Албумът продава зашеметяващите 1 милион копия само в САЩ още в първата седмица на продажбите. Така в цялата музикалната история само две групи могат да се гордеят с такова постижение - "The Beatels" и "Limp Bizkit". В последствие "Chocolate Starfish and the Hot Dog Flavored Water" става Златен, платинен и шест пъти мулти-платинен. Първият сингъли "My Generation" и "Rollin' (Air Raid Vehicle)" са издадени едновременно, за да промоцират албума. По-късно излиза видеото към песента "Take A Look Around", която е саундтрак към филмът "Mission: Impossible 2". Другата версия на "Rollin'" - "Rollin' (Urban Assault Vehicle)" в която участват рап гигантите Method Man, Redman и DMX се превръща в хит във всички клубове. Тя е добавена и към филмът "The Fast and the Furious". Четвъртият сингъл "My Way" открива "WrestleMania X-Seven".
Този албум е невероятен. По всичко личи, че "Limp Bizkit" са избрали правилния път на успеха. Те не са от групите, които издават един албум и след това почиват на стари лаври, докато феновете тотално ги забравят. Те са банда, която дава всичко от себе си, за да задоволи своите фенове. Сигурното при тях е, че се опитват с всяко ново нещо да бъдат по-различни и по-добри.

2001
През 2001 "Limp Bizkit" участват на един от най-големите фестивали в Сидни, Австралия - "Big Day Out".
Този фестивал е поредната горчива глътка която групата трябва да преглътне. Причина за това е нещастие случило се с тинейджърката Джесика Мичалик (Jessica Michalik), която почива в резултат на задушаване. Инцидентът се случва, когато феновете се втурват към цената и започват да се блъскат. Джесика била откарана в болница, където починала пет дни по-късно. В последствие Фред бива обвинен, че е подтикнал тълпата към насилие, и че след случилият се инцидент не се е опитал да успокой тълпата. В делото Дърст доказва, чрез видео връзка, че е предупредил организаторите, за евентуален инцидент, заради липсата на достатъчно мерки за сигурност. Организаторите пък прехвърлят отговорността към групата, която не спряла да свири, след като получили информация за инцидентът. Дърст възразил, като обяснил, че тихата мелодия имала успокоителен ефект върху тълпата. Съдът решава, че групата е могла да окаже по-голяма помощ. Въпреки това, мерките за сигурност на организаторите поемат цялата тежест на обвинението. От изгледаните видеозаписи става ясно, че тълпата е била превъзбудена и опасна още преди "Limp Bizkit" да излязат на сцената. След тази ужасна случка, групата претърпява още един удар.
В края на 2001 година китаристът Уес Борланд напуска бандата за първи път. В основата на това негово внезапно решение са влошените отношения между него и Дърст. Феновете са потресени, а критиците и недоброжелателите адмирират решението на Борланд.
В интервю Уес коментира: "Ако бях останал в Limp Bizkit щеше да е само за пари".
Въпреки внезапното удар по групата Фред и останалите членове решават да покажат твърдо на света, че няма да се разпаднат. През Декември 2001 "Limp Bizkit" издават албум с ремикси озаглавен "New Old Songs". В него взимат участие много Диджеи, продуценти и изпълнители. Това обаче не може да запълни празнината в сърцата на феновете оставена след напускането на Уес Борланд.

2002
В края на 2002 започва да се прокарват слухове, че "Limp Bizkit" търсят заместник на Уес и че ще издават нов албум. Групата рганизиран дори кастинг за китарист наименован "Put Your Guitar Where Your Mouth Is", на който са поканени всички, които имат интерес да се присъединят към бандата. Дърст дори обявява, че би искал да види и много жени, и че дори е възможно към "Limp Bizkit" да се присъединят няколко нови членове. Започналият кастинг е повод за слухове и спеколации. Някои от тях твърдят, че всички състезатели са били задължени да подпишат документ, който дава право на групата да използва всички рифове записани по време на прослушванията. След като кастинг минават хиляди фенове и желаещи на финала остават само трима - Monte Pittman, Anoush Saboktakin и Jonas Anderson Един от тях казва: "Беше наистина невероятно преживяване да свириш заедно с любимата група".

2003
На 26 Март 2003 година Дърст пише в официалният сайт на групата, че "Limp Bizkit" ще свирят на "Wrestlemania" заедно с китариста на "Korn"- Хед и китариста на "Snot"- Майк Смит. Той казва още, че "Limp Bizkit" може да работят и за напред с Майк. На шоуто групата изпълнява песента "Crack Addict" и "Rollin'". Няколко дни по-късно Фред съобщава официално, че новият китарист на групата е Майк Смит.
Преди това да стане факт "Limp Bizkit" се опитват да направят албум с гост китаристи. Сред известните имена са Rivers Cuomo от Weezer, Page Hamilton от Helmet, Al Jourgensen от Ministry и Head от Korn както и рапърите Jay-Z, Bubba Sparxxx и Snoop Dogg. Никоя от песните обаче не влиза в предстоящият албум след като Майк Смит се заема с китарите, освен "Build a Bridge" написана от Уелч (Welch) и "Red Light Green Light" със Снуп Дог (Snoop Dogg). Тази съдба имат и финалистите на "Put Your Guitar Where Your Mouth Is", които били отхвърлени за сметка на Смит. Идването на Майк кара Фред да изхвърли в кошчето направените досега песни предназначени за новия албум и да започва на ново работа. Излизането на албума обаче изнервя и наелектризира допълнително феновете, след като датата е многократно премествана.
През лятото "Limp Bizkit" взимат участие в шоуто "MTV ICON: Metallica", където се представят официално с новия си китарист и изпълняват своя версия на песента "Sanitarium". Те дори поемат на турне заедно с "Metallica" и "Linkin Park" озаглавено "Summer Sanitarium Tour". Турнето е изключително успешно и "Limp Bizkit" доказват за пореден път, защо са една от най-добрите банди в този стил. Дори без Уес те показват величието си и карат дори феновете на "Metallica" да изразят възхищението си към тях.
На 23 Септември 2003 излиза и дългоочакваният от всички албум с заглавие "Results May Vary".
Малко преди това излиза и пилотният сингъл към него "Eat You Alive". Това е и песента която е най-големият хит в албума заедно с кавъра на The Who- "Behind Blue Eyes", която по-късно също става сингъл, а при това е включена, като саундтрак към филма "Gothika". Двете песни заемат челни места в класациите на МТВ.
Същевременно албумът отбелязва едва 325,000 продажби в САЩ за първата седмица и дебютира на трето място в "Billboard Magazine Charts". До 2008 се продават едва 1 милион копия само в Америка. Критиката е опустошителна. Списанието "Rolling Stone" дава едва 3 от 5 звезди. Yahoo! Launch определя албумът като "скапан боклук". Феновете също са разочаровани от мелодичния звук, любовните лирики, и бавният ритъм. Въпреки тези оценки, Limp Bizkit отново са на върха. Свидетелство за това са препълнените стадиони и зали по време на световното турне на бандата (Europe Tour 2003, Back To Basics Tour 2003, Asia Tour 2003, Results May Vary Tour 2004). По време на това турне Фред пише в официалния сайт на бандата, че новият сингъл ще бъде песента "Almost Over". Това обаче няма да стане.

2004
През Юли започват да вървят слухове, че Уес Борланд свири заедно с "Limp Bizkit". Не след дълго на официалният сайт на групата се появяват снимки на Уес, които потвърждават слуховете.
На 13 Август 2004 завръщането на Уес е обявено официално от Фред Дърст, както и новината, че Майк Смит е изгонен от групата. Фред коментира новината така: "Доволни сме, че Майк го няма. Ние сме такъв тип хора, които остават верни на своето семейство и на инстинктите си, ние действаме по интуиция като цяло. Майк не беше човекът. Ние прекарахме много хубави моменти с него, но винаги в съзнанието си знаехме, че той не е там където бихме искали да бъде мислено." Така без да губят и секунда време "Limp Bizkit" се връщат за пореден път в студиото и започват да подготвят новия си албум заедно с Уес и продуцента Рос Робинсън.
"Limp Bizkit" напускат големия град и в продължение на месеци всекидневно работят в студио в планината.
Не всичко върви така гладко след като Фред Дърст попада в компанията на "порнозвездите по неволя". В интернет се появяват негови любителски порно клипове. Зад инцидента стой хакер, наричащ себе си "T-Mobile Terrorist", който разбива защитата на домашния компютър на Фред и там намира грижовно пазените от него "горещи" кадри. Освен това, публикува и списъка с телефоните му онлайн.
"Да нахлуят в личното ти пространство и да направят личния ти живот обществено достояние в един и същ момент е много тежко" - коментира в сайта на групата Дърст по повод неприятната ситуация. "Сега единствено нашият нов албум има значение за мен и няма да позволя на някакви глупости от преди години да нарушат плановете ми".
След като видеото се появява в интернет, фронтменът на "Limp Bizkit" подава съдебен иск за 80 млн. долара срещу уеб сайта, публикувал материалите. По настояване на адвоката на артиста, сайтът публикувал видеото се спира временно за разследване.

2005
След дълго чакане на 3 Май 2005 излиза този "чудовищен", според Фред албум, с тайнственото заглавие- "The Unquestionable Truth Part 1". Той е съставен от 7 песни. Към него няма пилотни сингли, не е направена и никаква реклама или промоция от страна на групата и лейбълът. "The Unquestionable Truth Part 1" дебютира под номер 24 в "Billboard 200" и продава скромните 37 000 в първата седмица, и общо 100 000 само в САЩ.
Този загадъчен албум, кара критиците да обвинят Фред, че се опитва да копира стилът на Зак де ла Роча от "Rage Against the Machinе". Въпреки всичко "безспорната истина" е че албумът е изяло хеви ориентиран, много мрачен и със социална насоченост, точно както го описва Фред. Тревожното обаче е, че в него по неясни причини отсъства Джон поне доверявайки се на кредита на албума, в който изненадващо е записано името Сами Сиглър (Sammy Siegler). Появява се и едно неясно видео към песен #2 "The Truth". То е качено в уеб сайтът на групата и е достъпно за сваляне. Това видео обаче е далеч от идеята за сингъл, който да се върти по музикалните канали. То както и самата песен е доста тъмно и неясно, какъвто е и образът на групата в очите на феновето по това време. Според Фред, албумът не е промоциран, защото е предназначен само за истинските фенове на групата. Това обаче не обяснява факта за отсъствието на Джон, както и за видео филмът прикачен към албума. Благодарение на този филм, плъзват слуховете, че Джон има проблеми с наркотиците, че е станал монах и какво ли още не. Проблемите в бандата се задълбочават, въпреки коментарите на Фред, че ще бъде издадена втората част на "Безспорната Истина".
Следва неочаквано издаване на компилацията "Greatest Hitz", която включва едни от най-големите хитове на групата. Към нея са добавени три нови парчета, сред които кавърът "Bitter Sweet Home" на песните на "The Verve" - "Bitter Sweet Simphony" и "Home Sweet Home" на "Motley Crue". Заедно с диска с най-големите хитове на групата, лейбълът издава и DVD с почти всички видео клипове на "Limp Bizkit" озаглавено "Greatest videoz". Разноопосочните коментари на Уес и Фред относно "Greatest Hitz" пораждат съмнения, че двамата не са в много добри отношения. Докато Фред е "изключително развълнуван" за новия диск, Уес смята, че "това е пълна загуба на пари". Същевременно, слабата реклама и промоциране, не носят почти никакви печалби на лейбълът след като албумът дебютира на 47 място в "Billboard 200".

2006
През 2006 година групата е в немилост. Неофициалните слухове говорят за разпадането на бандата. Бъдещето на "Limp Bizkit" изглежда неясно. Все повече хора се убеждават, че втората част на "The Unquestionable Truth" никога няма да види бял свят. В това време Уес прекарва все повече време с новата си банда "Black Light Burns". Фред се подвизава като режисьор. Джон се въплъщава в рапър. Летъл се занимава с продуцирането на супер групата "La Coka Nostra", както и на други групи. Сам пък се оглежда за изгряващи таланти в Джаксънвил. Нищо не подсказва, че "Limp Bizkit" все още са група. В това време Уес покачва страстите с изказвания по адрес на Фред и "Limp Bizkit". Според него, групата е направила инструментали за повече от 7 песни. Тогава Фред обаче решил да направи вокали само за 7 от песните и да се съсредоточи върху филмовата си кариера. Борланд смята, че никой от групата не искал да тръгне на турне, а Фред искал да използва популярността на "Limp Bizkit", за да започне кариерата си на директор. Това били и едни от причините, заради които той решил официално да скъса с групата и да се съсредоточи изцяло върху новия си проект. Малко след тези разкрития на екстравагантният китарист. В мyspace страницата на "Limp Bizkit" се появяват изненадващо няколко рап песни на Фред, очевидно направени по адрес на Борланд. Следват няколко агресивни поста на Фред към Уес, в който той го обвинява, че използва групата за лични цели и за да припечели пари опитвайки се да манипулира феновете. Фред окуражава последните, обещавайки им че все пак парт 2 ще бъде факт. Той дори започва кампания за намиране на нов китарист чрез myspace. В нея се включват китаристите Morley Tatro, Jule GT и много други. Въпреки тези обнадеждаващи постове, по всичко изглежда, че "Limp Bizkit" вече не са група. Единствено пуснатите не-издавани песни в профила на бандата в myspace са признак за живот. Останалите събития говорят точно за обратното. Фред е съсредоточен все повече във филмовата си кариера. Освен като режисьор той изиграва някои второстепенни роли във филми като "Revelations" и "Population 436". Уес продължава да напада бившите си дружки и да разкрива неприятни истории от кухнята на "Limp Bizkit". Единственото свързано с Ото е неговата рап група. Сам и Лий пък се занимават с различни проекти. Официалният сайт на групата е затворен и по всичко изглежда, че "Limp Bizkit" вече е история.

2007
Фред продължава да държи контакт с феновете, чрез myspace. Той заедно с един от неговите най-добри приятели и поддръжници на "Limp Bizkit" - Гейб се опитват всячески да поддържат интереса на феновете към групата жив. Те продължават да пускат не-издавани песни, снимки и неясни постове, чрез които да внушават, че "Limp Bizkit" все още не е затворена страница. Фред и Лий демонстрират добри приятелски отношения. Нещо което не може да се каже за останалите членове на разпадащата се мека бисквитка. Всъщност новини относно Сам и Джон и тяхното отношение към случващото се почти липсват. Всички са съсредоточени в своите нови проекти. През 2007 излиза дебютният албум на Уес Борланд и новата му група "Black Light Burns". През същата тази година се появява и първият късометражен филм с режисьор Фред Дърст - "The Education of Charlie Banks". Запомнящо се остава гостуването на DJ Летъл в София, България на 25 Май 2007. В интервю за LBulgaria.com той намеква, че групата не се е разпаднала. Според него сега просто всеки е съсредоточен върху собствения си проект, но може би когато Уес свърши с работата в новата си банда ще се съберат отново и ще разтърсят за пореден път светът.

2008
На 31 Март лейбълът на "Limp Bizkit" издава DVD с клипове от концерта на групата на "Rock im Park 2001".
В средата на 2008 плъзват слухове, че бандата се готви да удари Европа със зашеметяващо турне.
Според някои, "Limp Bizkit" са намерили заместник на Уес Борланд в лицето на Тери Балсамо (Terry Balsamo). Появяват се дори снимки на Тери заедно с членове на групата. Страстите се разгорещяват след като Сам и Литъл започват да подготвят феновете за предстоящото събиране на групата. Някои слухове сочат, че Уес отново се е завърнал, други твърдят че Балсамо няма да е новият китарист. Официална информация все още липсва.

2009
На 11 Февруари 2009 съобщение на Дърст в неговият туитър акаунт е на път да дръпне завесата.
"В 1 тази нощ - limpbizkit.com". Сайтът е пуснат за първи път от години на сам и потвърждава информацията, че Уес Борланд се е завърнал в групата. По всички информационни агенции се разпространява новината за събирането на Limp Bizkit. Уес и Фред коментират: "Ние решихме, че сме отвратени повече от хеви популярната музика, отколкото един от друг. Въпреки, че нашите пътища се разделиха, ние разбрахме, че има една силна енергия в тази група, която не можем да намерим никъде другаде. Затова Limp Bizkit се завръща."
След всеобщия възторг на феновете, следва още една хубава новина. "Limp Bizkit" започват своето "Unicorns N' Rainbows" турне в цяла Европа. На 20 Май те излизат за първи път заедно на сцена след 8 години в Рига, Латвия. Групата обикаля балтийските страни. За първи път посещава Украйна и Русия. Участва в едни от най-големите летни фестивали в Европа - "Rock Im Park" и "Rock Am Ring" в Германия, "Download Festival" във Великобритания. "Limp Bizkit" разтърсват и източна Европа, като свирят в Румъния и България. Следва зашеметяващо шоу на "Sonisphere Festival", където свирят заедно с "Nine Inch Nails" и "Machine Head", като имат проблем с последните, след като организаторите преместват размекнатите бисквити пред машините. Фред и компания излизат дори извън рамките на Европа, като свирят на няколко концерта в Корея.
При завръщането на групата в САЩ, Фред организира бързо сватбата си, като се венчава за приятелката си Истър Назаров (Ester Nazarov). За съжаление бракът не просъществува дълго и след няколко месеца те се разделят. Въпреки тези проблеми нещата за "Limp Bizkit" са повече от добри. Групата работи усилено върху новият си албум, като се очаква бисквитите да потеглят на ново турне, веднага след издаването му.

2010
През 2010 Фред разкри името на новия албум в статия в рок и метъл списанието "Kerrang". Албумът е озаглавен "Gold Cobra", като името му е поредната шега, която "Limp Bizkit" искат да поднесат на феновете. Естествено автор е Уес Борланд. Очаква се "Gold Cobra" да съдържа 10 песни и няколко сингъла, които да промоцират албума. Според Фред има песни, които приличат на старите албуми на групата, има такива които могат да се слушат в колата, или в клуба, въобще за всеки по нещо.
"Limp Bizkit" вече потвърдиха участието си на някои от летните фестивали в САЩ тази година. Групата ще свири на "Rock Fest 2010" в Уинсконсин, "Rock on the Range" в Коломбъс и "98 RockFest" във Флорида. Същевременно с работата по новия албум, "Limp Bizkit" подготвят и новият "limpbizkit.com" сайт. Фред основа и собствен гейм клан озаглавен "Limp Bizkit Game Clan".
По всичко личи, че 2010 ще бъде годината на "Златната Кобра", която заплашва да ухапе всеки един, който се доближи до нея.

Награди: